Законови изисквания към онлайн магазините

Законови изисквания за онлайн продажби – I

Законови изисквания към онлайн магазините

Какво трябва да знаем, когато откриваме електронен магазин? Какви задължения имаме и за какво трябва да бъдем внимателни, за да се възползваме в пълна сила от предимствата на интернет, т.е. да имаме достъп до огромен кръг потребители, но да нямаме продавачки, огромна складова мрежа и т.н.?

Въпреки че е разположен виртуално, онлайн магазинът осъществява нормална търговска дейност, сключва търговски сделки и по тази причина дейността му следва да е изцяло съобразена с действащото законодателство по отношение на издаване на фактури и счетоводна отчетност.

Мнозина бъркат електронния магазин с платформи за продажба (като OLX.bg, например). Платформите не са електронни магазини и по тази причина те не издават фактури при продажба. Тяхната роля е да срещнат продавача и купувача, а не да търгуват. За собствениците на електронни магазини обаче е необходимо да бъдат извършени всички дейности, присъщи на „обикновените” магазини – регистрация на търговско дружество, регистрация по ДДС и т.н.

Тъй като на онлайн пазара на стоки и услуги все още цари недоверие, дължащо се на ирационалното схващане, че ако не пипнем и видим това, което купуваме, можем да бъдем излъгани, Законът за защита на потребителите (ЗЗП) и Законът за електронната търговия (ЗЕТ) поставят специфични задължения за собствениците на електронни магазини, които можем да обобщим в няколко точки:

1. Дори в интернет, не сте освободени от данъци

Много хора попадат в заблуждението, че онлайн магазинът или предлагането на услуги по интернет са дейности, които не са повлияни от законите. Трябва да знаете обаче, че всяка търговска дейност, която извършвате на територията на Република България, попада под юрисдикцията на Търговския закон. Това означава, че за да имате електронен магазин и да предлагате стоки и услуги по интернет, трябва да имате регистриран фирма, да издавате фактури и да плащате данъци.

2. Вие доставяте стоката, но клиентът Ви си променя мнението – трябва да я вземете обратно

Клиентът Ви има приблизително 10 дни (според закона – чл. 55, ЗЗП, става дума за 7 работни дни) да премисли и, ако реши, че стоката вече не го интересува, да я върне, при това без да се чувства задължен да измисля оправдание за действието си или да Ви се моли.

Макар и да звучи стряскащо, това право на клиента ще увеличи оборота Ви, тъй като въпросът „Какво да правя, ако поръчаната ваза, канапе, статуя на римски бог не стои добре в хола ми?”, ще отпадне автоматично. Възможността да вземе нещо и да има възможност да го върне, ще окуражи клиента да бъде по-смел в онлайн покупките, въпреки че е виждал продукта само на картинка. В случай на връщане на закупена стока, сте длъжни да върнете получените пари до 30 дни.

3. Законът насърчава клиента да натиска смело „картинката с кошничката”, т.е. бъдете внимателни какво продавате…

Какво се случва, ако продадете пералня с шест програми, вместо с, рекламираните в сайта Ви, осем? Или телевизор, който изобщо не работи? Това е уточнено в чл. 52-54, ЗЗП – вие трябва да дадета на посетителя в онлайн магазина си всички необходини детайли за продукта.

Дълъг е списъкът от задължителна информация, която трябва да предоставите на потребителя, за да удостоверите какво точно продавате – основни характеристики на стоката, цена, срок на офертата, дори стойността на пощенските разходи. Несъответствие между продукта, който рекламирате, и този, който продавате, ще доведе до задължението да го замените или да направите намаление на цената, а в краен случай да върнете цялата сума (чл. 112 – 114, ЗЗП). Тъй като вашата идея е да продавате, а не да излъжете потребителя, това задължение ще отсее добросъвестните от непочтените търговци.

4. Ако не доставите стоката до 30 дни, клиентът няма ангажименти по договора

Едно от предимствата на онлайн магазина е възможността да не държите огромни количества стоки на склад. Независимо от това, организацията Ви трябва да позволява да доставяте в едномесечен срок поръчаната стока. В противен случай, клиентът може да се откаже от сделката. Нещо повече, ако той е купил тези стоки с кредит, с отказването от договора, се прекратява и договора за кредит без санкции за потребителя.

5. Предоставяйте гаранция за стоката си!

Законовата гаранция е две години и рекламацията трябва да бъде не по-късно от 2 месеца от установяване на несъответствието. Задължението за доказване, че стоката отговаря на поръчаната през първите 6 месеца, е на търговеца, т.е. ваше (чл. 108, ЗЗП).

Отделно от законовата гаранция, може да предоставите и допълнителна – търговска гаранция, която трябва да съдържа информация относно обхвата, срока и място на действие, име и адрес на лицето, предоставящо гаранцията.

6. Ако няма гаранция, може ли клиентът да предяви рекламация?

Когато стоката не съответства на поръчаната, клиентът има право на рекламация, дори производителят или вие да не сте предоставили търговска гаранция. Правото на рекламация обхваща и стоките втора употреба – нещо което е изключително важно при растящия процент интернет продажби на различни стоки „втора ръка“. Подобна опция в „класическите” магазини за стоките втора употреба не съществува.

7. Продавайте безопасни стоки в интернет!

Поради ниското ниво на доверие към интернет сделките, у нас все още цари заблуждението, че когато не виждаме очите на продавача и физически не докосваме продукта, е възможно да ни продадат опасна или негодна стока.

Всъщност рискът да си купим опасна стока е същият или дори по-нисък спрямо продажбите извън интернет. Длъжни сте да предлагате само стоки, които съответстват на нормативно установените изисквания за безопасност, въведени с различни евро стандарти (чл. 69 – 71, ЗЗП). Нещо повече, при онлайн сделки сте длъжни да предоставяте достатъчно информация, която да позволи на потребителя да оцени рисковете от стоката, която купува.

Поради малкия обем продажби на храни в интернет, няма да се спираме подробно на нормативната уредба на такива сделки, но е добре да знаете, че с адаптирането на хармонизирани евронорми, вече е възможно да знаем с какво се храним, както и безспорния факт, че предвид регулацията на отрасъла, всеки потребител може да проследи произхода на храната си от фермера до онлайн магазина, посредством задължението за отбелязване на всякакви детайли, които до скоро никой от нас не четеше. Гаранцията, която сте длъжни да предоставяте, ще увери клиента ви, че рискът, когато купува яйца по интернет е същият, какъвто е, когато ги купува от фермата – информираността дали кокошките са свободни и дали класът им е А или Б не се повишава когато лично потребителят оглежда хартиените опаковки в супермаркета.

Законът изрично изброява кога стоките се считат за безопасни, като това задължение тежи върху всяко лице, установено на територията на Европейската общност. Независимо от разпоредбата на чл. 73 от ЗЗП, задължаваща търговците да предоставят информация относно рисковете при покупка на стока, законът дефинира ясно и кога стоките са безопасни, а именно: безопасна е стока, която при нормално или обичайно използване не би могла да навреди да притежателя си и чието производство е съобразено или с хармонизираните европейски стандарти за безопасност, или с местното законодателство.

Очаквайте скоро и следващата статия за законовите изисквания за извършване на продажби онлайн.


Използвани източници:

Закон за защита на потребителите (ЗЗП)
Закон за електронната търговия (ЗЕТ)
Търговски закон

1 Trackbacks & Pingbacks

  1. Онлайн продажби - законови изисквания

Comments are closed.